Хираксиумът или Африканският камък: етичната животинска нотка в парфюмерията

Произход и история на животинските нотки

Животинските нотки са открити от Александър Велики около 330 г. пр. Хр. Оттогава те стават изключително полезни за парфюмеристите. Притежават мощни аромати, особено устойчиви на изпаряване.

Животинските нотки, използвани в малки дози, могат да се комбинират с по-деликатни аромати, придавайки по този начин нежност на парфюма – фино, без да издадат присъствието си.

В началото на миналия век по-голямата част от парфюмите са се правили с животински нотки, квалифицирани тогава като фиксатори. Тези много устойчиви животински нотки са участвали в базовите нотки, но преди всичко са придавали голяма чувственост на парфюмите.

Хираксиумът и животинските нотки на органа на парфюмериста

Хираксиумът е сред 1 000-те естествени нотки, с които разполага парфюмеристът. Съществуват и 3 000 синтетични суровини. Независимият парфюмерист е много свободен при избора на суровините си. Обикновено избира около 1 000 (естествени и синтетични) в зависимост от личния си вкус и обучение.

Обаче ако работи за по-голямо дружество, парфюмеристът трябва да се придържа към cardex (справочника на продуктите, разрешени за ползване в парфюмерията) на дружеството и да използва предоставените му суровини.

Освен това определени народи са използвали и продължават да използват чисти животински суровини или смесени с растения, за да се парфюмират. Наистина, ароматът на хираксиума първоначално е агресивен, но се смекчава, щом се смеси с такива субстанции като розата, жасмина или иланг-иланга (вж. Флорално семейство).

Ароматът му може дори да облагороди оркестрацията на парфюма и така да привнесе чувствена, почти афродизиачна нотка.

Хираксиум: определение и произход

Хираксиумът е есенция, получена от животно, известно обичайно като Скален даман или Капски даман. Това е гризач от семейство копитни, с размерите на заяц, наподобяващ голям мармот, притежаващ две характерни малки бивни и живеещ в пещери.

Хираксиумът се получава от изпражненията на това животно, които дъждовната вода отнася в много порьоста почва и след това се разлагат с урина, богата на феромони.

Смесени с почва и корени, тези изпражнения се фосилизират в пещерите на дамоните. Течността се превръща в камък в хода на много дълъг процес, траещ понякога стотици години, докато скалите са напълно импрегнирани от нея.

Опасна реколта

Събирането на есенцията от хираксиум съществува от древността вИзточна Африка и се осъществява при доста примитивни условия. Берачите на хираксиум, натоварени да събират камъните, напоени с тази течност, трябва да се катерят в пещери с помощта на стълба (доста рискован начин).

След това те чупят камъните с длета и чукове, след което ги събират и транспортират с камили до града за продажба.

Според старите текстове египтяните също са събирали хираксиум, участвал тогава в техниките за балсамиране, откъдето идва и другото му наименование „Камъкът на Бога” или „Африканският камък”.

Лечебните свойства на хираксиума

Освен в парфюмерията хираксиумът притежава и лечебни свойства. Използва се от определени африкански народи за спиране на кръвоизливи и дори може да дезинфекцира рани, да облекчи мигрени, тревожност и да лекува определени кожни проблеми, както и конвулсии, свързани с епилепсия.

Процес на преработка на хираксиума

Събраните камъни, станали кафяви и крехки, след това се стриват. Тъмното масло, което тече от тях, се обработва с хексан (въглеводород), след това се замразява и филтрира. Следва стъпка на концентриране до получаване на абсолю от резиноид (екстракт от суха, растителна или животинска суровина). Маслото може да бъде обработено и под формата на инфузия в алкохол.

Хираксиумът е рядка и следователно доста скъпа продукция. Той е и единственият разрешен естествен животински продукт, с изключение на амбра гри (също естествена и дори по-скъпа от хираксиума).

Обонятелно описание: Разрешена животинска нотка

След този процес на преработка хираксиумът позволява да се получи особена нотка, много животинска (дори скатологична), с кожена нотка. Ароматът на хираксиума може да се ситуира между аромата на цивета и кастореума.

Трябва да се знае, че хираксиумът е разрешена естествена животинска суровина, тъй като не се причинява страдание на животното за получаването му. Търговията с хираксиум следователно е обект на справедлива търговия.

Другите животински продукти за замяна на хираксиума

Ако парфюмеристът не разполага с хираксиум на органа си, може да използва по избор:

Синтетични нотки, като:

• Животински нотки, съдържащи се в жасмина: индол.
• Паракрезол, циветтон или скатол.

Или естествени продукти, като:

• Растителни мускуси като амбрет.
• Растителни нотки с леко замърсени нотки, като кимион, костус, ладан, градински чай, атласки кедър, исоп, османтус, кожени нотки и др.