Розата: кралицата на цветята и легендата за Нахема

История и произход

Тя е ценена изключително много от Нерон, използвал я прекомерно по време на пиршествата си. Цвете на всички излишества в Античността, тя е приета през 4 век след Христа от Църквата, свързала я с култа към Дева Мария. Но на арабите се дължи разпространението на ароматната роза. Те са я въвели в долината Дадес в Мароко, а после в България и Турция.

Обонятелната сложност на розата е впечатляваща. Химията й е комплексна и я прави неподражаема — поне 300 молекули — тя предлага на творческия гений на парфюмеристите безкрайни възможности за трансформация: понякога ангел, понякога демон, свежа и искряща или плътна и дълбока.

Тя може да се обновява безкрайно. Тя е безспорната кралица на палитрата на парфюмериста, неговата муза, неговият диамант. Розата се счита за един от двата цветя-кралици на парфюмерията.

Видовете рози

Розите са класифицирани в 2 основни групи:

• Декоративни рози — около 700 сорта, отглеждани заради красотата им.
• Силно ароматните рози, използвани в парфюмерията — може би по-малко красиви, те са малобройни: Дамаската роза (Rosa Damascena) и Майската роза, наречена Роза от Грас (Rosa Centifolia) или местна роза.

Производствени зони

Роза от Грас или Centifolia: с произход от Кавказ. Въведена е във Франция в края на XVI век.

Rosa Damascena или Дамаска роза: производителите й са по-интензивни в Турция, България, Мароко и Персия. Rosa Damascena е с произход от района на Шираз в Иран. Шираз е бил столица на Персия от 1750 до 1794 г.; там са съществували дестилерии, след което е пренесена в Сирия (Дамаск), а после в България и Турция.

Това са крупни производители на розова вода. Иранците са свързани от незапомнени времена с розата — изсушените венчелистчета и розовата вода са основни съставки в персийската кухня. Розовата вода се използва при тях и за медицински и козметични цели.

Тя има и сакрална символика за свещени места и при религиозни церемонии. Иранците наричат тази роза „Flower of Prophet Mahomet“. Кааба се мие ежегодно по прочута церемония с розова вода от Кашан.

Използване в парфюмерията

Розата е разбира се използвана в цветните парфюми. Тя може да бъде свежа, „обработена като сутрешната роса“, или по-тъмна, или по-„ориентализираща“. Прекрасно съпровожда chypre акорди и по-специално неo-chypre. Всички парфюмеристи знаят, че розата образува идеален дует с пачули.

Може да бъде съчетана и с ориенталски ноти, каквото е например Nahéma, и по-специално при флоралните ориенталски парфюми. Накрая, тя може да се използва в плодовите флорали или в солифлорите. Ако трябваше да се създаде Nahéma днес, това би било невъзможно — толкова е „предозирана“ розата в този парфюм.

Розата понастоящем е обект на нови токсикологични закони, тъй като съдържа пикантни ноти, сега „ограничени“.

Communelle на Guerlain

Communelle е умела смес от различни партиди естествени есенции. При Guerlain от незапомнени времена се смесват различни етерични масла — от еднакви или различни ботанически произходи, от различни производители или страни — позволявайки да се предложат всички фасети около една и съща тема.

Целта е също да се създаде „стандарт Guerlain“: много разпознаваем подпис, и да се осигури, година след година, постоянство на качеството.

Обработка на суровината

Венчелистчето на розата може да бъде обработено по два различни начина:

1. Чрез дестилация

Необходими са около 3,5 тона розови венчелистчета за получаване на 1 кг есенция.

Венчелистчетата се поставят в резервоар с вода. Сместа се нагрява до точна температура. Парата, натоварена с ароматни молекули, се издига в колона, където се охлажда и кондензира, за да се получи етеричното масло.

Друг продукт, получен при дестилацията: розова вода, понякога използвана в парфюмни формули. Есенцията е по-горна нота, свежа и летлива. За добър беракарач: реколтата е 5 кг на час, от 7 часа сутринта.

2. Чрез екстракция с летливи разтворители

Необходими са 700 кг венчелистчета за 1 кг абсолю.

Венчелистчетата се поставят на няколко плочи в резервоар под налягане. Това е нещо като огромна тенджера под налягане. Разтворител преминава в резервоара, за да поеме всички ароматни молекули от венчелистчетата. Резервоарът след това се отваря, разтворителят се изпарява и се прибира тъмна паста, наречена конкрет.

Този конкрет се измива с алкохол, за да се отстранят восъците и да се пречисти. Получава се абсолюто. Абсолюто е по-тъмно; то ще действа в сърцевата нота, но пък е по-плътно и кръгло.

Интересно: от еднакво количество цветя се получава 6 пъти повече абсолю от етерично масло. Ето защо абсолюто от роза струва по-малко.

Обонятелно описание

Роза от Грас

По-медена, по-кръгла, по-топла миризма, леко „восъчна“.
Съставки: APE, геранеол, цитронелол, родинол и др.

Българска роза

Спрямо турската роза е по-бадемова, повече личи, повече малина, по-нервна, малко по-свежа на горната нота.
При Guerlain се избират различни продукти от различни парцели: едни с акцентирана плодова, дървесна или гераниева фасета; тези с акцент „артишок и сено“ са по-малко предпочитани — предимство се дава на тези с бадемови и плодови ноти на личи.

Всяка година работата се започва отначало — да се изберат и после да се смесят партидите, за да се получи „качеството Guerlain“ на Българската роза, повторно въведена в Guerlain.

От самото начало Pierre François Pascal Guerlain, Aimé и особено Jacques Guerlain са използвали разбира се розата от Грас, но и в голямо количество Българската роза. Само Jean Paul Guerlain е предпочел повече Турската роза.
Съставки: цитронелол, геранеол, APE, розов оксид, Бета-дамасценон, бета-йонон и др.

Персийска роза

Роза с по-дива, по-тъмна миризма, с конотации на артишок и сено.

Няколко парфюма с доминираща нота роза

• Алдехидна роза: N°5 de Chanel (1921), Liu de Guerlain (1929)
• Роза/жасмин: Joy de Patou (1929)
• Ориенталска роза: Chamade de Guerlain (1969) — първа употреба на зюмбюл и пъпка касис в парфюмерията — и Nahéma (1979) с предозиране на рози (турско абсолю, абсолю роза от Грас, Българска есенция, първа употреба на молекулата дамасцен)
• Chypre роза: Aromatics Elixir de Clinique (1971), Rose de Nuit de Serge Lutens (1993), Une Rose de Frédéric Malle (2003), Rose Barbare de Guerlain (2004), Portrait of The Lady de Frédéric Malle (2010)
• Дървесна роза: Voleur de Roses de l’Artisan Parfumeur (1993), Rose 31 de Le Labo (2006)
• Зелена растителна роза: Pleasures d’Estée Lauder (1995), Sa majesté La Rose de Serge Lutens (2000), Eau Plurielle de Diptyque (2015)
• Плодова роза с касис: Rose Ikébana d’Hermès (2004), Le jour Se Lève de Louis Vuitton (2016)
• Плодова роза с череша: La Petite Robe Noire de Guerlain (в ексклузивните бутики 2009) — съвместна творба с Делфин Желк. Международно лансиране през 2012 г. от Т. Васер
• Пудрена роза: Ombre Rose de JC Brosseau (1981), Flower de Kenzo (2003)
• Мускусна роза: Chloé de Chloe (2008), Rose des Vents de Louis Vuitton (2016), Dovana de Delacourte Paris (2017)
• Виолетова роза: Paris d’Yves Saint Laurent (1983), Trésor de Lancôme (1990)

Nahéma de Guerlain

Нейната история

В Приказките от Хиляда и Една Нощ, Шехерезада е повикана от султана на Индия, за да му разкаже една от своите прекрасни истории. Тя му разказала историята на Нахема.

Имало едно време, в далечна страна, Великия камерхер на Двореца, имал две дъщери близначки. Красотата им е перфектна и толкова идентична, че той е съставил имената им от едни и същи букви: Маханe и Нахема. Но характерите им са много различни: Маханe е мека, послушна и отзивчива, докато Нахема е бурна и решителна, надарена с огнен характер.

Вечерта, един стар дервиш поискал подслон и бил приет в Двореца за нощта. За да благодари на баща им, той подарил на Нахема и сестра й кутийка от ценно дърво, дивно красива, и им казал следното: „Внимавайте — тази кутийка съдържа съдбините ви — но внимавайте: след като тайната й бъде разкрита, ще бъде невъзможно да се промени.“

Когато двете принцеси наближили брачна възраст, един млад принц дошъл в Двореца. Срещнал двете сестри и им правел ухажвания. Трудно е да се избере — те са толкова различни; идеалното би било да се имат и двете, защото са много допълващи се. Принцът, вечно нерешителен, напуска двореца без да даде отговор.

Чакането ставало дълго за двете сестри. Маханe се задържала на плажа и оставала спокойна. А Нахема, от своя страна, е много нетърпелива. Един ден, разтревожена от липсата на отговор от Принца, Нахема взела своята кутийка и откраднала тази на сестра си, за да проникне в тайната на съдбата й.

Нахема тръгнала в пустинята с двете кутийки, но изтощена докрай, изпуснала тази на сестра си, която се разбила на земята и от нея се разляла вода. Водата е символ на покорност и послушание, защото водата приема формата на съда, в който е налята.

Тогава Нахема отворила своята и видяла малко пламъче с форма на оранжево-розово цвете — символ на страстта, която изпепелява всичко. Нахема не е жена, която се оставя да бъде избирана — тя е смела и неукротима жена, която не би се задоволила с компромиси.

Тя разбрала и че сестра й ще бъде взета за жена от принца заради своята кротост и покорност. Тогава Шехерезада зададе въпроса на Султана: кого би избрал между нежната Маханe и страстната Нахема? Никоя от двете — защото в теб открих идеала: едновременно страстта и нежността.

Описание

Асоциацията страст и нежност е творческата идея за композицията на тази фрагранция: смущаваща, кадифена, уникална, натрапчива като шедьовъра на Болеро на Равел.

На първо място — предозиране на избрани рози: есенции, абсолюта, към които са добавени безброй розови ноти, всичко увенчано за пръв път от „дамасцен“ (молекула, използвана за пръв път от Guerlain), внасяща плодова нотка и забележителна издръжливост.

В сърцевата нота — свежият и зелен аромат на зюмбюл. После плодове — праскови и маракуя. Базата на композицията е подкрепена от сандалово дърво и пачули и вечно присъстващата: Guerlinade.