Сандаловото дърво: история, недостиг и тайната на кремообразната и свещена нотка

Произход, Духовност и Традиционни приложения

Оригинерно от Азия (Индия, Индонезия), сандаловото дърво се използва от XV век, като следи от употреба при балсамиране датират от Древен Египет.

Свещено и лечебно дърво

За будизма и индуизма сандаловото дърво е свещено: димът му се смята за извисяващ душата и благоприятстващ медитацията. То е традиционно изгаряно по време на религиозни церемонии (кремации).

В аюрведичната и китайската медицина то се прилага за лечение на храносмилателни или дерматологични разстройства. Представлява и етерично масло с афродизиачни свойства. В Индия се използва за изработване на Tilaka (белегът, поставян на челото).

Благодарение на аромата си, то е използвано и за изработване на сандъци и кутии, тъй като мирисът му отблъсква насекомите.

Недостигът: От монопола на Mysore до алтернативите на отглеждане

Сандаловото дърво е дълбоко свързано с Индия. Качеството на сандала от Mysore бе световна референция. Въпреки това, поради бедността, огромен паралелен пазар и бракониерство, ресурсите бяха изчерпани. През 2010 г. отсичането на сандал бе забранено в Индия.

Пред тази заплаха от изчезване, производството е днес строго регулирано, а износът — ограничен.

Устойчиво отглеждане и алтернативи

Сандаловото дърво се отглежда вече в по-стабилни зони:

• Австралия (Santal Spicatum, с по-ниско качество).
• Нова Каледония (Santalum Austrocaledonicum, близо до сандал Alba): предлага много красиви качества благодарение на устойчиво стопанисване (сондажи за проверка на обонятелното качество преди отсичане).

Сандаловото дърво се отсича едва след 30 до 50 години — възраст, на която ароматът му достига пълната си зрелост. То е полупаразит, хранещ се чрез корените на съседните дървета през първите десет години, което прави отглеждането му трудно.

Обонятелно описание: Кремообразно, Млечно и Издръжливо

Сандаловото дърво разкрива нежен, женствен и кремообразен дървесен аромат. То е кадифено, пудрено, балсамово, млечно, топло, изтънчено, сетивно, леко кожено и животинско.

Казва се, че е „глухо“, защото дифундира малко, но остава дълго върху кожата, като мускусна нотка. Нищо не замества природния сандал (вж. Природно / Синтетично), макар синтезата да може да го подкрепи.

Обработка и Екстракция

Именно в сърцевината на дървото (дурамена) се концентрира ароматът. Етеричното масло се получава чрез дестилация с водна пара (процес, траещ от 2 до 5 дни) или чрез по-съвременна студена екстракция.

Слънчевата дестилерия на остров Маре позволява по-бързо и по-екологично производство (8 часа вместо 3 дни). Качеството зависи от съдържанието на санталол (над 90% за добро качество).

Синтетичните сандалови молекули (Синтеза)

За да се справи с оскъдяването, съществуват множество синтетични сандалови молекули, служещи за усилване на дифузията на природния сандал. Сред тях: Polysantol, Sandalore, Sandella, Ébanol.

Сандалът в парфюмерията: От мъжките дървета до женските флорали

Сандалът, използван преди по-често в мъжките парфюми, е днес стълб на дамските парфюми.

Той засилва дървесните и пудрени нотки (вж. пудрени нотки) и се вписва в ориенталските, фужерните и флорални семейства като ириса. Среща се дори в хесперидни парфюми, където добавя неочаквана закръгленост.

Емблематични парфюми, съдържащи сандалово дърво

• Класически: Samsara, Mouchoir de Monsieur, Jicky – Guerlain; N°5, N°22, Allure – Chanel.
• Модерни / Нишови: Santal 33 – Le Labo; Tam Dao – Diptyque; Santal Blush – Tom Ford; Mojave Ghost – Byredo.
• Delacourte Paris: Valkyrie (съдържа свеж и мощен сандал).

Много марки обявяват присъствие на сандал, но малко са тези, които успяват да изразят истинската му кремообразна природа.