Сандаловото дърво: история, недостиг и тайната на кремообразната и свещена нотка
Сандаловото дърво е днес едно от най-редките и най-скъпите дървета в света. Присъстващо от незапомнени времена в религиозните ритуали, то е предизвикало истински плам. Тази страст доведе до неговото оскъдяване и в някои региони — до заплаха от изчезване.
Ботанически название: Santalum Album, Austrocaledonicum, Spicatum
Ботанически семейство: Santalaceae
Произход, Духовност и Традиционни приложения
Оригинерно от Азия (Индия, Индонезия), сандаловото дърво се използва от XV век, като следи от употреба при балсамиране датират от Древен Египет.
Свещено и лечебно дърво
За будизма и индуизма сандаловото дърво е свещено: димът му се смята за извисяващ душата и благоприятстващ медитацията. То е традиционно изгаряно по време на религиозни церемонии (кремации).
В аюрведичната и китайската медицина то се прилага за лечение на храносмилателни или дерматологични разстройства. Представлява и етерично масло с афродизиачни свойства. В Индия се използва за изработване на Tilaka (белегът, поставян на челото).
Благодарение на аромата си, то е използвано и за изработване на сандъци и кутии, тъй като мирисът му отблъсква насекомите.
Недостигът: От монопола на Mysore до алтернативите на отглеждане
Сандаловото дърво е дълбоко свързано с Индия. Качеството на сандала от Mysore бе световна референция. Въпреки това, поради бедността, огромен паралелен пазар и бракониерство, ресурсите бяха изчерпани. През 2010 г. отсичането на сандал бе забранено в Индия.
Пред тази заплаха от изчезване, производството е днес строго регулирано, а износът — ограничен.
Устойчиво отглеждане и алтернативи
Сандаловото дърво се отглежда вече в по-стабилни зони:
- Австралия (Santal Spicatum, с по-ниско качество).
- Нова Каледония (Santalum Austrocaledonicum, близо до сандал Alba): предлага много красиви качества благодарение на устойчиво стопанисване (сондажи за проверка на обонятелното качество преди отсичане).
Сандаловото дърво се отсича едва след 30 до 50 години — възраст, на която ароматът му достига пълната си зрелост. То е полупаразит, хранещ се чрез корените на съседните дървета през първите десет години, което прави отглеждането му трудно.
Обонятелно описание: Кремообразно, Млечно и Издръжливо
Сандаловото дърво разкрива нежен, женствен и кремообразен дървесен аромат. То е кадифено, пудрено, балсамово, млечно, топло, изтънчено, сетивно, леко кожено и животинско.
Казва се, че е „глухо“, защото дифундира малко, но остава дълго върху кожата, като мускусна нотка. Нищо не замества природния сандал (вж. Природно / Синтетично), макар синтезата да може да го подкрепи.
Обработка и Екстракция
Именно в сърцевината на дървото (дурамена) се концентрира ароматът. Етеричното масло се получава чрез дестилация с водна пара (процес, траещ от 2 до 5 дни) или чрез по-съвременна студена екстракция.
Слънчевата дестилерия на остров Маре позволява по-бързо и по-екологично производство (8 часа вместо 3 дни). Качеството зависи от съдържанието на санталол (над 90% за добро качество).
Синтетичните сандалови молекули (Синтеза)
За да се справи с оскъдяването, съществуват множество синтетични сандалови молекули, служещи за усилване на дифузията на природния сандал. Сред тях: Polysantol, Sandalore, Sandella, Ébanol.
Сандалът в парфюмерията: От мъжките дървета до женските флорали
Сандалът, използван преди по-често в мъжките парфюми, е днес стълб на дамските парфюми.
Той засилва дървесните и пудрени нотки (вж. пудрени нотки) и се вписва в ориенталските, фужерните и флорални семейства като ириса. Среща се дори в хесперидни парфюми, където добавя неочаквана закръгленост.
Емблематични парфюми, съдържащи сандалово дърво
- Класически: Samsara, Mouchoir de Monsieur, Jicky – Guerlain; N°5, N°22, Allure – Chanel.
- Модерни / Нишови: Santal 33 – Le Labo; Tam Dao – Diptyque; Santal Blush – Tom Ford; Mojave Ghost – Byredo.
- Delacourte Paris: Valkyrie (съдържа свеж и мощен сандал).
Много марки обявяват присъствие на сандал, но малко са тези, които успяват да изразят истинската му кремообразна природа.
