Алдехидната Фасета: Историята на синтетичните ноти, революционизирали парфюмерията

Определение на алдехидите и научен произход

Произходът на алдехидите

В началото на XX век са открити алифатните алдехиди — синтетични молекули. През 1835 г. Барон фон Либих, немски химик, ги изолира; отначало се използват пестеливо в формулите, след което стават незаменими в парфюмерийните лаборатории.

Алдехидите в химията: Въглеродна верига

В химията алдехидът е особена група атоми. Алдехидите се означават чрез линейна верига от въглеродни атоми с различна дължина, например: C1, C2, C3 … C12. Но следи от тези алдехиди се срещат и в природата — по-специално в цитрусовите ноти или в някои плодове.

През 1903 г. г-н Darzens открива начина да стабилизира определени алдехиди, по-специално алдехид C12MNA — с хладен, много характерен аромат на метал, „чисто” и леко цитрусов.

Алдехидите в парфюмерията: Самостоятелна категория

Но в езика на парфюмерията алдехидите се отнасят до конкретна категория. Алдехидните ноти се съчетават особено добре с флоралните ноти (вж. Флоралното семейство), chypre или дървесната фасета, засилвайки ароматната следа на парфюма (вж. Къде да нанесете парфюма си?).

Въпреки това съществуват алдехиди, носещи това наименование, но неспадащи към тази обонятелна категория (те са плодови ноти):

• C 14: нота праскова
• C 18: аромат на кокосов орех
• C 16: малина

Първото използване на алдехидите в парфюмите

Използването на алдехидите бележи повратна точка в историята на обонятелното творчество.

• Предшествениците: Houbigant и Guerlain. Първите парфюми, използвали тази молекула, бяха Quelques Fleurs на Houbigant — многоцветен букет, и L’Heure Bleue на Guerlain от 1912 г.
• Ernest Beaux и Chanel N°5. Именно Ernest Beaux, през 1921 г., тогавашен парфюмерист на Chanel, е първият, „предозирал” алдехидите C10, C11, C12 MNA, комбинирайки ги с благородния жасмин, розата и иланг-иланга, за да създаде абстрактен букет. Тогава невероятният успех на N°5 на Chanel дава началото на ново обонятелно семейство: Флоралният Алдехиден.

Легендата за N°5 на Chanel

Казва се, че именно Coco Chanel поверила на Ernest Beaux желанието да има парфюм „модерен и вибриращ“. Първоначално парфюмната вода е съставена от жасмин, роза и иланг-иланг. Модерността на тази парфюмна вода е в дозирането на алдехидите. Историята разказва, че като умишлено е засилил с 1% тези алдехиди, Ernest Beaux е искал флоралните ноти да не вземат превес.

Друга версия, по-анекдотична, разказва, че това дозиране, довело до успеха на N°5, е резултат от грешка при манипулацията… Що се отнася до самото наименование на парфюма — прочутото число „5” — то би могло да е и броят на опитите, необходими, за да се стигне до легендарната формула!

Анекдотът Elnett

През 1960 г. лакът Elnett на L’Oréal също използва тези алдехиди в формулата, което му придава този така разпознаваем аромат на „чисто” и фризьорски салон.

Обонятелната роля: „Алдехидите карат цветята да пеят”

Накрая може да се каже, че алдехидите, тези „лабораторни цветя“, придават сила и носят голяма чиста и метална свежест, блясък, вибрация на парфюма. Те карат „цветята да пеят“, разкривайки модерност в класическите ноти на парфюма.

Някои емблематични алдехидни парфюми

• Arpège Lanvin (1927)
• Liu Guerlain (1929)
• Je Reviens Worth (1932)
• Fleurs de Rocaille Caron (1933)
• Madame Rochas Rochas (1960)
• Calèche Hermès (1961)
• Diva Ungaro (1965)
• Chamade Guerlain (1969)
• Calandre Paco Rabanne (1969)
• Rive Gauche Yves Saint Laurent (1971)
• First Van Cleef (1976)
• White Linen Estée Lauder (1978)
• Courrèges in Blue Courrèges (1983)
• La Pausa Les Exclusifs Chanel (2007)
• Beige Les Exclusifs Chanel (2009)
• Izia Sisley (2017)