Ориенталските и амбрираните парфюми: Пълен пътеводител за нотите и историята

Какво е ориенталското или амбрираното семейство?

Ориенталското семейство, наречено също „амбрирано семейство”, е съставено от ориенталския акорд, облечен в различни фасети:

• Зелена
• Хесперидна
• Цветна
• Gourmand
• Дървесна
• Подправена
• Кожена

Ориенталското семейство позволява създаването на дамски и мъжки ориентални парфюми, много ценени, характеризиращи се с богати и много нежни суровини.

Произходът на думата „амбриран”

Думата „амбриран” в парфюмерията не произлиза, противно на допускането, от кехлибарения камък — вкаменена смола, абсолютно без аромат. Думата „амбриран” произлиза вероятно от употребата, която парфюмеристите правели на амбрата гри в своите композиции.

Тази суровина е от животински произход и произлиза от патологична конкреция на кашалота (животното не се убива за получаване на амбрата гри и следователно тя е все още разрешена от IFRA — International Fragrance Association). Въпреки това тази чувствена нота е толкова скъпа, че е рядко да се намери в рецептурата на парфюм.

Произходът на амбрирания или ориентален акорд

Амбрираният или ориентален акорд е идентифициран в Jicky (1889), дал след това Shalimar (1921) на Guerlain, и в Ambre Antique на Coty от 1908 г. Той е и основата на амбрирания акорд на De Laire: Ambre 83.

Класическият амбриран или ориентален акорд

Парфюмите от ориенталското семейство са съставени от класически ориентален акорд, самият той обикновено включващ тонка, ванилия, ванилин, кумарин, labdanum и пачули. Намират се и смоли като бензой, тамян или opopanax. А фасетата ирис го облича чудесно!

Амбрираната база

Солидната база, намираща се в помандера — тази прочута издялана дървена сфера на Artisan Parfumeur — е характерна за амбрираната база. За да се получи тази паста-формула, течността се смесва с „сух” разтворител, превръщащ я в твърдо агрегатно състояние.

Може да се намери тази база, в по-малко качествен вид, и в пазарите на Мароко или Тунис, под формата на бял камък, наречен „амбра”. Въпреки това не става дума за истинския амбриран или ориентален акорд, а за композиция.

Съставките на ориенталското семейство

Основните съставки на ориенталското или амбрираното семейство са ванилията, тонката, смирната, тамянът, стираксът, бензоят и opoponax.

1. Ванилията

Благородната ванилия е незаменимата суровина на ориенталската фасета. Тази ванилия не е „сладка” — молекулите ванилин и етилванилин са тези, които дават много сладката нота. Прекрасната ванилия или vanilla planifolia е разновидност орхидеи, растяща в тропическите гори в сянката на гъсталака, под формата на мистериозна лиана…

Само тя дава плод — прочутата ванилова шушулка. Тази ванилия е с произход от Мексико. Благодарение на малка пчела (мелипона), цветът се опрашва. Но след като Едмон Алби, роб, открива тайната на оплождането на ванилията през 1848 г., работата на мелипоната е заменена от намесата на човека.

С помощта на бамбуков прът вегеталното шпоре, затварящо орхидеята, се повдига и полен се събира, за да се постави в контакт с плодника. Тази операция може да се извърши само сутринта, когато цветът току-що е разцъфнал. Жените, занимаващи се с тази операция, се наричат „омъжвачки”. Нужни са около 18 месеца за получаване на плода на тази орхидея — ценната черна шушулка.

Приготвянето на ваниловата шушулка

Веднъж прибрана, ваниловата шушулка се попарва в продължение на 3 минути, след което се покрива за 24 часа. Едва след като е изложена на слънце от сутринта до началото на следобеда, от всяка страна по няколко часа дневно, тя придобива познатия ни вид след 15 дни.

Шушулките стават черни, сухи и освободени от бактериите си. Ваниловите шушулки след това се сортират ръчно, по един, за да се провери, че са добре изсушени.

Мадагаскарската ванилия

Мадагаскарската ванилия се среща в 18 страни. Тази от Майот и Индия е сред най-ценените. Тя се е превърнала в рядка и много луксозна суровина и е най-скъпата подправка след шафрана. Цената на ванилията е нараснала 10 пъти за 4 години. Ботаническата природа, обонятелните съкровища, съдържани в нея, и цената й я правят уникална суровина.

Различните ноти на ванилията

Обгръщащата и чувствена топлина на ванилията се развива в различни ноти. Те могат да бъдат лактични, медени, амбрирани, дървесни, подправени. Могат да се усетят и животински ноти или дори ром.
Съществува и ванилия от ботаническата разновидност Tahitensis, която е по-цветна.

Многобройните използвани форми на ванилията

• Тинктурата от ванилия: За получаване на ванилиева тинктура, трябва да се мацерират нарязани шушулки в алкохол за минимум 1 месец. Но тази техника почти не се използва днес.
• Абсолютът от ванилия: Абсолютът от ванилия се получава след екстракция с летлив разтворител от шушулките.
• Синтетичните продукти: Ванилинът и етилванилинът са синтетични суровини. Тази ванилия, както споменахме, е много по-сладка.

Малки истории за ванилията

Всеки знае, че ацтеките са консумирали напитка на базата на шоколад, но са използвали ванилията и за ароматизиране на нектара им!
Освен това ванилията е лек срещу тревожността и носи сила и здраве на онзи, който я консумира или вдишва.

Ванилията в парфюмите на Delacourte Paris: Valkyrie, Vahina и Osiris

2. Тонката

Тонката е с произход от Южна Америка — по-специално Венецуела, Гвиана и Бразилия. Ако ванилията се произвежда от орхидея, тонката произлиза от плода на „dipteryx odorata” — тропическо дърво. Тя се нарича също куумарунà или сарапия.

Характеристиките на тонката

Плодът на това тропическо дърво е под формата на едри бадеми, съдържащи семе. То е черно, овално, продълговато и лъскаво. При изсушаване набръчква и започва да мирише. Деликатният му аромат се засилва с времето.
Обработката на тонката е много близка до тази на ванилията. След берането тя се суши на слънце и се сортира.

Многобройните приложения на тонката

Отначало семената са се смилали на прах и са се продавали в сашета, поставяни след това в шкафовете между чистото бельо.

• В парфюмерията: тонката се обработва чрез екстракция с летлив разтворител за получаване на абсолюта тонка.
• В кулинарията: самата тонка може да се настъргва също като индийско орехче за използване в сладкарството, съчетана с шоколад, кафе и десерти като панакота.
• За ароматизиране на нюхтабак и лулен тютюн: Amsterdamer (тази практика е вече забранена във Франция и Съединените щати).

Тонката — уникален аромат

Тонката е истинска самостоятелна парфюмна композиция! Наистина, тя е много богата на фасети. В нея се намират дървесни, балсамни, ванилни, бадемови ноти или ноти на шам-фъстъци, тютюн, сено или мед…

Основната молекула на тази суровина се казва кумарин. Тя е обонятелно много бадемова и вярно напомня аромата на малките бурканчета лепило Cléopâtre от нашето детство! Синтезирането на кумарина е разработено през 1868 г. за първи път в композицията на Jicky с линалол и етилванилин (вж. Семейство Chypre).

Нотата тонка се среща и в Vahina на Delacourte Paris.

3. Смирната

Митичният произход на смирната

В Метаморфози на Овидий смирната е свързана с мита за превръщането на Мира, кръвосмесителката, дъщеря на кипърския цар, в дърво смирна, преди да роди Адонис, излязъл от кората на това дърво.

Дървото смирна: commiphora myrrha и сълзите му

Няколко вида дървета смирна или commiphora са в основата на тази субстанция с митичното минало. Всички тези дървета са с намален размер — Арабският или абисинският commiphora. Съществуват повече от 100 вида commiphora.

Най-ценените са тези, допринасящи най-много за производството на олео-гума-смола под формата на естествена ексудация. Дървото произвежда истински сълзи, чийто цвят варира от светло жълто до доста тъмночервено. Тези крехки сълзи са почти ронливи, лъскави и разпространяват мощен ароматен аромат.

Смирната — свещен аромат

Смирната се счита за най-изисканата и ценна от всички. Известна е с върховната употреба в Античността — при поклонение на Боговете. На свой ред Влъхвите я свързват с тамяна.

Отвъд тези свещени употреби, смирната заема важно място в парфюмерията. Парфюмеристите използват есенцията от смирна, получена чрез дестилация с водна пара от събраната от дървото гума. Тя представлява интензивен и монтиращ балсамен аромат с фасети на сладник, дървесни, почти плодови ноти и ноти на тамян.

4. Тамянът

Тамяновото дърво: boswellia

Тамянът, подобно на смирната, е гума, събирана от „тамянови дървета”. Всъщност понятието „тамяново дърво” включва определен брой видове Boswellia с произход от различни страни като Сомалия, Йемен, Судан, Етиопия и Индия.

Обработката на boswellia гума: есенцията

В парфюмерията гумата, събирана след надрязване на ствола, се дестилира с водна пара за получаване на есенцията. Тази есенция е много мощна, тъмна и ароматна базова нота с камфорен, смолист или опушен ефект.

Различните приложения на тамяна

Тамянът винаги е съответствал на определен церемониал през вековете — при поклонение на Боговете или за изготвяне на лекарства или парфюми.

Египтяните са го използвали в Античността за лечение, балсамиране на мъртвите и особено за fumigation в местата за поклонение. Религиите непрестанно са прибягвали до тамяна. Далечните изтокови страни му отдават почти свещено внимание в личния си живот.

5. Стираксът

Балсамът стиракс

Като балсамите Перу, Толу, бензоя или смирната и тамяна, балсамът стиракс се секретира в кората на два вида дървета, наречени liquidambar, намиращи се в Сирия, Мала Азия и Южна Америка.

Обработката на балсама стиракс: есенцията

Есенцията от стиракс се получава чрез дестилация на балсама. Ароматът й е мощен с ванилно-балсамни и цветни ноти, а и животински, кожени ноти и ноти на катран.

6. Бензоят

Гумата бензой

Бензоят е балсам, изтичащ естествено или при надрязване на ствола на дърво от семейство стираксови — styrax benzoin. Това дърво расте в регионите на Сиам и Суматра. Ексудацията е всъщност патологична реакция на дървото, от което се събира гумата или „сълзите на бензой”. Тази гума е бяла, когато е течна, и пожълтява при изсушаване. При берането тя е вече полутвърда.

Характеристиките на бензоя

Сиамският бензой е разновидността, най-търсена от парфюмеристите, тъй като притежава подчертана ванилна фасета. Но е и най-рядкото, следователно най-скъпото!

„Сълзите от бензой” развиват много нежен аромат, много ценен в будистките храмове, където се използва, докато тамянът се използва в католическите църкви. Бензоят развива много нежни ванилни ноти, ноти на бадем, печено кафе, а също медени, цветни карамфилови ноти. Ароматът му е богат, ликьорен, дори лечебен.

Приложенията на бензоя

Бензоят дълго е бил считан за разновидност тамян или смирна и като ценна субстанция. Той играе и роля в лечението на белодробни заболявания и кожни болести. По-специално той е заздравяващ — може да се открие в състава на балсами за устни като Super Lips на Guerlain.

Обработката на бензоя: абсолютът бензой

В парфюмерията гумата се обработва чрез екстракция с летливи разтворители за получаване на абсолюта бензой.

7. Opoponax

Произходът на opoponax

Opopanax или opoponax е гума, произлизаща от храст, растящ главно в Сомалия и Етиопия.

Ароматът на opoponax

Оpopanax предлага балсамен, нежен и кадифен аромат. Но е и земен, кожен и се доближава до смирната.

Малка история за opoponax

Времена наред лекарите са били убедени, че opoponax може да лекува тумори и са го прилагали като мазила.

8. Ciste labdanum

Ciste labdanum произлиза от храст (гумата му се използва от Античността), намиращ се главно в средиземноморските страни, отделящ вид вискозна гума, от която овцете са лакоми. Той участва в изготвянето на тамяна, важен е в ориенталските и Chypre акорди и Fougère. Съществува под конкретна форма. От тази конкрета се получава абсолютът ciste (вж. Екстракция с летливи разтворители). Съществува и като есенция (вж. Дестилация).
Ароматът му е кожен, балсамен, животински, топъл, интензивен.

Емблематичните ориентални парфюми

Дамски ориентални парфюми

• Habinita Molinard
• Shalimar Guerlain
• Youth Dew Estée Lauder
• Opium Yves Saint Laurent
• Coco Chanel
• Must Cartier
• Obsession Calvin Klein
• Soir d’Orient Sisley
• Coromandel Chanel
• L’Instant Guerlain
• Spiritueuse Double Vanille Guerlain
• Cuir Beluga Guerlain
• Angélique Noire Guerlain
• Amber Intrigue Tom Ford
• Myrrh et Tonka Joe Malone
• Guidance 46 by Amouage
• African Leather by Memo
• Old Fashioned By Kilian
• Stellar Times By Louis Vuitton

По-гурманд дамски ориентални парфюми

• Angel Mugler
• Miss Dior Dior
• Mon Guerlain Guerlain
• Good Girl Carolina Herrera
• La Petite Robe Noire Guerlain
• La Vie Est Belle Lancôme
• Hypnotic Poison Dior
• Love Don’t be shy by Killian
• Old Fashioned by Kilian
• Angel Share By Killian
• Orchidée Vanille Van Cleef
• Magenta Tanzanite Armani privé
• Black Tie Céline
• Baby Cat YSL
• Vanille Antique Byredo
• Vanille Diorama Dior
• Vanille Fatale Tom Ford
• Tobacco Vanille Tom Ford
• Material Amouage
• La Baguette Fendi
• Goddess Burberry
• Vanilla Powder Matière Première
• Novae Vanilla Atelier des Ors

Мъжките ориентални парфюми

• Habit Rouge Guerlain
• A*Men Mugler
• Opium pour Homme Saint Laurent
• Obsession pour Homme Calvin Klein
• Le Mâle Elixir JP Gaultier
• Camomille Satin Dries Van Noten
• Le Lion Chanel
• Tobacco Vanille Tom Ford

Смесените ориентални парфюми

Ориенталското семейство е обещание за чувственост и топлина — при дамски и при мъжки парфюми. Ето някои смесени ориентални парфюми:

• Ambre Narguilé Hermès
• L’Ambre L’Artisan Parfumeur
• Ambre Parfum d’Empire
• Cuir Cannage Dior
• Patchouli Impérial Dior
• Fève Délicieuse Dior
• Mitzah Dior
• Eau Noire Dior
• Ambre Nuit Dior
• Ambre Nomade Louis Vuitton
• Velvet Tonka BDK
• Grand Soir Francis Kurkdjian
• Ambre Sultan Serge Lutens
• Amber Intrigue Tom Ford
• Myrrhe et Tonka Joe Malone
• Guidance 46 by Amouage
• Muse YSL