Методите за извличане на парфюм: От цветето до есенцията
Един парфюм може да бъде създаден от натурални суровини или от синтетични продукти. По отношение на натуралните суровини, съществуват различни методи за извличане на етеричното масло, или есенция.
Кои са различните методи за извличане при производството на парфюм?
Ето различните методи за извличане на суровините в парфюмерията:
1. За натуралните продукти:
- Дестилация
- Екстракция с летлив разтворител
- Студен пресинг
- Enfleurage
- Head space
- Екстракция с CO2 или sofact
2. А за синтетичните продукти:
Суровините на органа на парфюмериста
Нека припомним, че в парфюмерията са налични 1000 натурални суровини и 3000 синтетични суровини. В зависимост от вкусовете си, парфюмеристът ще избере около 1 000 суровини — синтетични или натурални — за своя орган за парфюми (мебел, позволяващ на специалиста да наредва и класифицира флаконите с етерични масла).
Всяка година се откриват и пускат в продажба нови суровини, докато други изчезват — най-вече поради все по-строгото законодателство.
1. Студеният пресинг (Екстракция на студено)
Студеният пресинг е доста древен метод, появил се през 19 век. Той представлява механична обработка за извличане на етеричното масло (или есенция), намиращо се в кората на цитрусите (познати и като „зест” или „епикарп”).
Този вид обработка се практикува единствено за цитруси (вж. Студен пресинг). За извличане на есенцията от зестовете от бергамот, използваният метод е предимно пелатрицата (машина с механичен стъргач), подпомагана от центрофуги. При портокалите целият плод трябва да бъде пресован.
Времето е познавало различни методи за извличане от кората на цитрусите:
- Методът с гъба (при него плодовете се изваждаха от пулпата и есенцията се извличаше от кората с помощта на гъби, абсорбиращи продукта).
- Методът с лъжица (при него есенцията се събираше чрез остъргване на кората с лъжица).
2. Дестилацията
Прилаган от древността, този метод за извличане е усъвършенстван в арабската цивилизация от 8 век насам. Дестилацията е днес основна техника на традиционната парфюмерия.
Този метод позволява обработката на определени венчелистчета, семена, кори, листа и корени. Не всички суровини в парфюмерията обаче могат да бъдат обработени чрез дестилация.
Аламбикът, апарат за разделяне на продукти чрез нагряване и след това охлаждане, позволява получаването на етерично масло (или есенция), а също и на цветна вода — в случая с портокаловия цвят и розата.
3. Enfleurage
Нека припомним, че съществуват два вида enfleurage: студен и горещ.
Техниката на enfleurage се практикува от древността и е широко използвана от началото на 18 век. Разработена в Grasse, в южна Франция, тя е изоставена около 1930 г., когато методът на екстракция с летлив разтворител се оказва надежден.
Enfleurage се изразява в затваряне на цветята в слой мазнина, като те се наредват върху плочи, заобиколени от дървени рамки, или се мацерират в загрято масло. Мазнината абсорбира ароматите на суровините и позволява да се получи много ценен и скъп продукт — „абсолю от помади”.
Днес някои малки производители подновяват дейността по enfleurage в Grasse, но това остава много поверително и запазено за големите марки.
4. Екстракцията с летлив разтворител
Екстракцията с летлив разтворител се изразява в разтваряне на ароматните компоненти на растението в разтворител, който след това ще бъде изпарен. Този метод, заменил enfleurage, става напълно функционален през 19 век.
Той се изразява в потапяне на цветята в голяма вана, наречена „екстрактор”. Веднъж затворен, съдържанието се потапя в разтворител като етанол, хексан или бензен, увличащи молекулите на растенията.
Полученият продукт се нарича абсолю. След това се измива с алкохол, за да се получи ценният конкрет (вж. Екстракция с разтворители).
5. Екстракцията с CO2 в суперкритично състояние (Sofact)
Това е най-новият съществуващ метод за извличане. Той позволява максимално точно възпроизвеждане на миризмата на суровината. Модерна, чиста и нежна технология, извършвана с разтворител (вж. Екстракция с CO2).
Тази техника позволява получаването на абсолю, много близо до естествения аромат на суровината, нагрявана твърде малко, без остатъчни следи. Продуктите, обработени с CO2, се считат за луксозни.
6. Синтетичните молекули
Модерната парфюмерия се ражда в края на 19 век. По онова време парфюмеристите добавяли в своите формули синтетични съставки, разширявайки палитрата на парфюмериста и предоставяйки му повече творчество и по-абстрактни обонятелни форми.
Съществуват два вида синтетични суровини:
- Синтетични суровини, получени единствено чрез химични реакции.
- Изолати от натурални продукти.
Синтетичните молекули притежават много предимства:
- Предлагат повече творчество на парфюмериста.
- Обогатяват палитрата му и придават абстракция на парфюма.
- Подпомагат sillage.
- Позволяват да се замени природата, когато тя не предлага съответна суровина (например при плодове, теменужка, момина сълза и др.)
- Придават стабилност на парфюма.
- Откроявт натуралните продукти.
7. Техниката Head Space
Техниката head space или „пространство на миризмата” цели пресъздаване на естествения аромат на суровина (вж. Head Space).
Целта е улавяне на свежите молекули от жива суровина — например цвете — и анализирането им с помощта на специализирано оборудване и хроматографски анализ в лаборатория.
След това се прави „копие” на анализа, избирайки най-интересните или лесно възпроизводими молекули. Методът head space позволява и анализ на по-сложни и оригинални аромати — например атмосферата на гора или плаж.
Съществува и метод, наречен „jungle essence”, позволяващ анализ на редки аромати, сходен с техниката head space.
За по-задълбочено познание за парфюма
Sylvaine Delacourte предоставя и пълно ръководство, посветено на парфюмерията и композицията на парфюма, с темите:
