Комюнелите в парфюмерията: Тайната на подписа Guerlain

Принципът на комюнелата при Guerlain

При Guerlain, от незапомнени времена, сглобяваме различни етерични масла от едни и същи ботанически произходи, от различни производители или страни, показващи различни фасети. Всичко това за създаване на “стандарт Guerlain” с много прецизен аромат.

Това позволява, на първо място, да се има силна идентичност, да се участва в обонятелния печат на парфюмите Guerlain и да се осигурява, от година на година, постоянно и хомогенно качество.

Вече бях обяснила малко в статията си “Guerlinade” тези комюнели. Тук вдигам малко повече булото от някои тайни на производството и сглобяването, допринасящи за обонятелния печат Guerlain — тази уникална подпис.

1. Комюнелата от роза

При Guerlain винаги сме обичали розата. Тя заема едно от първите места сред любимите съставки на Guerlain. Винаги сме свързвали rosa damascena, която може да идва от България, Турция или Мароко, с майската роза, идваща от Грас.

• Rosa Damascena: притежава много прецизен аромат, по-плодов, малко зелен, подправен.
• Rosa Centifolia (Майска роза): с характерния си аромат на мед, тя е кръгла, суптилна, почти животинска.

От Nahéma до Idylle

Да отбележим, че първият парфюм, прекомерно натоварил розата, беше Nahéma, създаден от господин Jean-Paul Guerlain, с асоциирането на есенцията и абсолюто от роза от различен произход, плюс добавянето, за пръв път, на молекула, открита в розата — damascone, позволяваща да се придаде още по-голяма устойчивост на розовия аромат, но преди всичко да се добави плодова нота.

Освен това, убедена съм, че ако Nahéma не беше създаден, нямаше да имаме на пазара парфюми като Paris на YSL или Trésor на Lancôme. Nahéma наистина беше начело на ново семейство: плодовите рози.

В Idylle, Thierry Wasser предпочита комюнела от българска роза, избрана тази година заедно с господин Jean-Paul Guerlain заради плодовата й фасета личи, към която са добавили акорд от градински рози (създаден от господин Jean-Paul Guerlain) — акорд “по стар начин”.

Кадифена и сладострастна роза, наречена Rose Plessis Robinson, чието наименование идва от едноименната градина, където господин Jean-Paul Guerlain я е открил.

2. Комюнелата от бергамот

При Guerlain имаме и други комюнели, като тази от бергамот: от незапомнени времена при Guerlain съществува стандарт за “бергамот Guerlain”, чиято тайна е запазена. Това е сглобяване на бергамот от различни производители, избирани от Guerlain, от региона Калабрия, на юг от Италия, за получаване на уникален бергамот, който не е като всички останали!

Thierry Wasser сега отговаря за избора на суровините и тази година избра и за пръв път бергамотите от различни производители в Реджо ди Калабрия, Италия, така както Guerlain са го правили от пет поколения.

Този избор се прави, като всяка година, в края на януари — началото на февруари, за да са бергамотите наситени от слънце и следователно да дават най-плодовия си аромат! Въпреки това, тези много плодови бергамоти винаги ще имат флорални фасети, свежи и зелени.

Анекдотът с Limoncello

Имах щастието да участвам преди няколко години в пресоването на есенцията от бергамот. Кожата на цитрусовите плодове, или зестата, освобождава есенцията, която при излизане от машината е тъмнозелена. После ще бъде обработена, за да се отърве от всички нежелани компоненти, даващи наред с другото кафяви петна.

Цветът й ще премине от тъмнозелен към светложълт; дори опитах Limoncello, при което лимонът беше заменен с бергамот — доста особено, тъй като имах истинското усещане, че пия парфюм!

3. Комюнелата от жасмин

За жасмина се използва много прецизна комюнела в нашите класически парфюми. Тя съчетава жасмини от ботаническата разновидност grandiflora от Грас, Индия и Египет. В определени парфюми, като l’Instant de Guerlain за жени, сме експериментирали с качеството на жасмин sambac с наистина различен аромат, по-портокалов и по-слънчев.

Трябва да знаем, че за една и съща ботаническа разновидност, в зависимост от качеството на почвата, слънцегреенето или получените валежи, ароматът на есенцията или абсолюто, получено след обработка на растението, може да варира доста значително, подобно на гроздето.